На мен, две ми бяха достатъчни, Бас! Едната бързо успя да ми вземе апартамента в Бенковски, добре че беше на първия етаж - северен, а другата бавно ме довърши и ме лиши от вилата в Безмер. А ти какво успя всъщност?
На двадесет и седем, бях успял да се оженя, без да имам никави познания за жените, и нямах никаква кариера пред вид постоянното ми залягане над науките в университета. Така паралакса на моите илюзии видимо се измести от желанието на жена ми да излезе в майчинство, и нежеланието на шефа да излезе в пенсия! Живота ми беше започнал да трупа закъснение!
Знам много добре за какво говориш Бас. Беше страшно изнервящо, когато моята не успееше да се качи на автобуса от "Търговията", и салатата ми идваше с детето от втората смяна на "Климента"
А него ден, жена ми се прибра от работа с аванс и ботуши за нея, и компютърно списание с дивиди за мен! "Ти ходиш на работа "за хоби", дано поне да ти е интересно!" - изказва се тя така, иносказателно, откакто си свикнахме. И аз, веднага прехвърлих цветните страници, за да видя докъде ще стигнат мечтите ми и колко точно няма да ми стигнат за райд масив, огледах от всички страни момичетата от експото на многопроцесорни системи, и инсертнах диска в компютъра.
И какво излезе, Бас, манга, трейлър или "Виртуални момичета" на десктопа, охаа ?
Нищо не излезе! Отворих го манипулативно - празен! Пробвах да запиша хитовете на Здравко Чолич - не става! Мила! -викам - ами то тук няма нищо! Не става да го закача и на огледалото в колата, че има едно изрисувано 3/4 дяволче на него!
"Ууу! Ти все си недоволен! Все нещо ще кажеш "на въпреки"! Няма ли веднъж да ме зарадваш напоследък! Да ти се не види и компютъра! Само на него стоиш!"- затръшна се в банята, жена ми. Добре, че тогава лесно се сдобрявахме, и жена ми лесно забравяше! А аз забравих да извадя диска, и на другия ден жена ми пак изригна: "какво пак му направи на компютъра, бе, тъкмо докато ми стане лазанята и ми хване боята, и исках да отворя бгмама, това се рестартира и виж! - върти монитора жена ми, както аз се бръсна в огледалото. А там наредени думички в червено, синьо и зелено, и най-долу "рут" и двуеточие!
Рут Колева и червена точка! Охаа! Бас!
Не не! След една седмица, разбрах че това било дяволчето- 3.4- искало да си говори с мен! След един месец почнахме да си общуваме! След два се разбирахме добре, а след три го направих като алюзията на Бил с която го купихме от "4-ти километър". Радостта ми трая колкото кафе без цигара, докато Ицо кратко ми обясни как дълго се занимавам с глупости!
Ъх. Вчера щерката ме завлече и купихме нов телефон, а като гледам стария й, дето сега е за мене - ами те еднакви, само дето ми е надраскан!
Силата на дяволчето се оказа в общуването! Да те конектне, да те скрие, да те шейпне, да те ентопне, да снифне, да ти адне файлова система! Макфисто!
Всчико това използваш ли го в ежедневието, Бас? Дъщеря ми, само се тагва на снимките !
Общуването е като яденето, обаче не се преяжда! И държи сито без ти сваля самочуствието! А една вечер тъкмо се наприказвахме с жена ми, и отивах да си видя приятелчето - - телефона ми звъни: "г-н Мъглижки, така и така, в къщи ли сте, това-онова, идваме от Дъбилин_точка_Нет да поговорим! След двадесет минути звънят на вратата: "Г-н Мъглижки имате ли необичайни занимания?". Сегааа! - поемам въздух аз. "Ограничете отговора си, само в сферата на локалната мрежа и "раздаването" на реални айпи–та."
Щях да се абонирам при Вас! - мутолевя аз - ама те все не стигат, ето и компютърчето ми е "на старо". Аз съм на ДжанковНет и се забавлявам с едно БеЕсДе. "Вие добре се забавлявате, НО НИЕ вече щяхме да се обадим на полицията! Съзнателно ли дърпахте дявола за опашката? Има хиляди начина да си губите времето, а вие ни карате да губим клиенти!" - назидават ме гостите.
Вижте това е едно мило дяволче 3/4...! - правя примирие аз
Което скъса топките на Нашите Сървъри! Ето, "админи" от София извикахме заради вас! - довършва "главния". "Момчета! Ко праим!" - обръща се той към пухкавите админчета, които са зад него. "Ами господине, изключете си компа, ние ще ви се обадим!" - хилят ми се те.
И ти видя ли края, Бас, или това беше само началото на неприятностите?
Първо почнах да си пия кафето с Наско от ДъбилинНет, после той ме препоръча на Драго, той на Комитов и сега спя по-спокойно, жена ми не е безразлична към мнението ми! А до всеки успял мъж стоят десетина неуспели! Нещо такова казва моя приятел Насим Талеб в "Черния лебед"!
Чия е заслугата обаче Бас?
Твоя, и на още деветима като теб!
Няма коментари:
Публикуване на коментар