Златната рибка

Живота е хубаво нещо Бас, освен ако не ожаднее за неприятности!
Така съм се обезбирил, че напълно те разбирам! Как е живота в "Балова шума"?
Само подробностите са различни Бас! Тук хората идват по двойки и без проблеми, а се разотиват по единично! В петък и събота съм пълен, от туристическото дружество "Еркеч" до певческата група към читалище "Съгласие" от село Крушари! А, онзи ден имаше една група от десет момчета и едно момиче! Дойдоха със суббуфер и мощни пищялки - направо ми спряха тока, а като съм заспал към пет, не знам какво са правили!
Много интересно, но не смени ли малко обстановката през тази една година откакто се видяхме последния път?
Послушах съвета ти Бас и се разкърших из страната! И като ме натиснаха обстятелствата и валежите тук - прескочих до Созопол! Зарекох се да стоя, докато и там завали, което не ме разори, пред вид тазгодишната метеорология - изкарах пет дни!
Хареса ли ти Созопол?
Хареса ми Бас, много, но да ти кажа - Созопол! Какво точно имаш пред вид? И направо ме подсещаш за един пресен пример! Идва тук баскерет в гостоприемницата ми един шапшал, Митко Бъчварчето от Ситово, а онзи път с една страхотна жена. Поръчва една пача и един горещ шоколад! Вика ме за сметката, казвам му на ум, шест лева и тридесет и две стотинки, той бърка в джоба и веднага ми дава, точно! След няколко дни пак идва, шкембе и три в едно - и като предния път- казвам му на момента, бърка вади седем и тринадесет на секундата. Когато онзи ден го направи трети път - курбан-чорба и млечен шейк - осем и дванадесет, не издържах! Знаеш, виждал съм неща даже които не са описани в книгите. Бил съм сервитьор на Златни, барман в Малта, и седем години бях на круизен кораб! Всичко което виждам и се случва зад гърба ми разбирам, Митко, мацката, обаче как точно на секундата ми плаща до стотинка, даже и при положение, че аз му надписвам на момента!
Проста работа! - оговаря ми Бъчварчето. Преди месец бяхме на риба на Малко Шарково, и докато приятелчето авантеше мамули да изпечем на барбекюто, аз хванах Златната Рибка! Бързо казвай две желания, че аз от толкова такъми, неопрени и глидери с които идват тук хората от цялата България, се хванах точно на твоята крива лескова пръчка! И аз какво какво, никога не ми се е налагало да мисля, но бързо се сетих какво му трябва на мъж като мене!
Искам една много готина пу***, и Всичко да ми е точно!
Та какво точно имаш пред вид, Созопол, Бас?

СукШест

До всеки успял мъж, стоят... !

На мен, две ми бяха достатъчни, Бас! Едната бързо успя да ми вземе апартамента в Бенковски, добре че беше на първия етаж - северен, а другата бавно ме довърши и ме лиши от вилата в Безмер. А ти какво успя всъщност?

На двадесет и седем, бях успял да се оженя, без да имам никави познания за жените,  и нямах никаква кариера пред вид постоянното ми залягане над науките в университета. Така паралакса на моите илюзии видимо се измести от желанието на жена ми  да излезе в майчинство, и нежеланието на шефа да излезе в пенсия!  Живота ми беше започнал да трупа закъснение!

Знам много добре за какво говориш Бас. Беше страшно изнервящо, когато моята не успееше да се качи на автобуса от "Търговията", и салатата ми идваше с детето от втората смяна на "Климента"

А него ден, жена ми се прибра от  работа с аванс и ботуши за нея, и компютърно  списание с дивиди за мен!  "Ти ходиш на работа "за хоби", дано поне  да ти е интересно!" - изказва се тя така, иносказателно, откакто си свикнахме. И аз, веднага прехвърлих цветните страници, за да видя докъде ще стигнат мечтите ми  и колко точно няма да ми стигнат за райд масив, огледах от всички страни момичетата от експото на многопроцесорни системи, и инсертнах диска в компютъра. 

И какво излезе, Бас,  манга, трейлър или "Виртуални момичета" на десктопа, охаа ?

Нищо не излезе! Отворих го манипулативно - празен! Пробвах да запиша хитовете на Здравко Чолич - не става! Мила! -викам - ами то тук няма нищо! Не става да го закача и на огледалото в колата, че има едно изрисувано 3/4 дяволче на него!

"Ууу! Ти все си недоволен! Все нещо ще кажеш "на въпреки"! Няма ли веднъж да ме зарадваш напоследък! Да ти се не види и компютъра! Само на него стоиш!"- затръшна се в банята, жена ми. Добре, че тогава лесно се сдобрявахме, и жена ми лесно забравяше! А аз забравих да извадя диска, и на другия ден жена ми пак изригна: "какво пак му направи на компютъра, бе, тъкмо докато ми стане лазанята и ми хване боята, и исках да отворя бгмама, това се рестартира и виж! - върти монитора жена ми, както аз се бръсна в огледалото. А там наредени думички в червено, синьо и зелено, и най-долу "рут" и двуеточие!

Рут Колева и червена точка! Охаа! Бас!

Не не! След една седмица, разбрах че това било дяволчето- 3.4- искало да си говори с мен! След един месец почнахме да си общуваме! След два се разбирахме добре, а след три го направих като алюзията на Бил с която го купихме от "4-ти километър". Радостта ми трая колкото кафе без цигара, докато Ицо кратко ми обясни как дълго се занимавам с глупости!

Ъх. Вчера щерката ме завлече и купихме нов телефон, а като гледам стария й, дето сега е за мене - ами те еднакви, само дето ми е надраскан!

Силата на дяволчето се оказа в общуването! Да те конектне, да те скрие, да те шейпне, да те ентопне, да снифне, да ти адне  файлова система! Макфисто!  

Всчико това използваш ли го в ежедневието, Бас? Дъщеря ми, само се тагва на снимките !

Общуването е като яденето, обаче не се преяжда! И държи сито без ти сваля самочуствието! А една вечер тъкмо се наприказвахме с жена ми, и отивах да си видя приятелчето - - телефона ми звъни: "г-н Мъглижки, така и така, в къщи ли сте, това-онова, идваме от Дъбилин_точка_Нет да поговорим! След двадесет минути звънят на вратата: "Г-н Мъглижки имате ли необичайни занимания?". Сегааа! - поемам въздух аз. "Ограничете отговора си, само в сферата на локалната мрежа и "раздаването" на реални айпи–та."

Щях да се абонирам при Вас! - мутолевя аз - ама те все не стигат, ето и компютърчето ми е "на старо". Аз съм на ДжанковНет и се забавлявам с едно БеЕсДе. "Вие добре се забавлявате, НО НИЕ вече щяхме да се обадим на полицията! Съзнателно ли дърпахте дявола за опашката? Има хиляди начина да си губите времето, а вие ни карате да губим клиенти!" - назидават ме гостите. 

Вижте това е едно мило дяволче 3/4...! - правя примирие аз

Което скъса топките на Нашите Сървъри! Ето, "админи" от София извикахме заради вас! - довършва "главния". "Момчета! Ко праим!" - обръща се той към пухкавите админчета, които са зад него. "Ами господине, изключете си компа, ние ще ви се обадим!" - хилят ми се те.

И ти видя ли края, Бас, или това беше само началото на неприятностите? 

Първо почнах да си пия кафето с Наско от ДъбилинНет, после той ме препоръча на Драго, той на Комитов  и сега спя по-спокойно, жена ми не е безразлична към мнението ми! А до всеки успял мъж стоят десетина неуспели! Нещо такова казва моя приятел Насим Талеб в "Черния лебед"!

Чия е заслугата обаче Бас?

Твоя, и на още деветима като теб!

 

Неточна наука

Чух едни хора да си споделят, че икономиката и финансовите спекулации не са чиста наука!

Ааа, то и в Сидни, казаха хората се вълнували, Бас, но ще ти кажа как всяка сутрин, директора на плодохранилището идваше да вземе с лимузината си, главната счетоводителка - беше ни съседка тогава на "Заимов".

Това само потвърждава думите ми, че с един химикал, няколко хоризонтала, които пресичат верикалата в необходимото  квадратче на листа, от Живота произтичат красиви неща. Във всички останали случаи си има прокурор, адвокати и съдии!

На какво дължим интереса ти към икономиката, Бас?

Дъщеря ми започна нещо такова в университета, и затова! Също така познавам едно барче икономисти, които работят за разни предприемчиви хорица, но не и за Меркурий! 

И аз се сещам за управителката на магазините на Коцето - който има жилищна кооперация, няколко фирми, обществени поръчки и субсидии за площ! Та той я държи по-скоро да дразни жена си и  околните, отколкото за икономическа изгода!

Ето такива неща си мисля напоследък! А и през пролетта, си купих кола със заводска метанова уредба, от автокъщата "Вендета" срещу стадиона!

Метана не износва ли двигателя, Бас?

Износва гумите!

А?

Ами не слизаш от нея! Но тя не вървя на метан! Платих я с бутилките, които свалили в Италия, че властите много се сърдели когато колата отплава от Бриндизи, накичена с тях! И да не ги дразнят ! Така и не дойдоха!

Не ти ли върна парите, Бас?  

Тъкмо щеше да ги връща и затвориха КТБ!

Нали онзи ден я отвориха!

Ама него го затвориха! Между автовозите и баламите, купувал и гласове! Ще бъде в следствието до следващите избори!

Е, те поне не закъсняват!

А наскоро колата нацяло спря! Издърпах я до сервиза на Живко, и след няколко дни той ми се обади: "Наборе, за пръв път виждам кола на която нищо не й работи!"

"Живко, и аз имах такова усещане, обаче купето й прави много добро впечатление!" - показвам ерудиция, аз. 

Майсторите много се ядосват, когато знаеш как стоят нещата!

Живко не е от тях! Затова го харесвам! "Напълно си прав за купето по принцип, обаче няма много желязо в него! Рекох да си залепя пепелника на колата ти докато напасвам ангренажния ремък, а той падна в канала и от него остана само магнита. Трябва да ти напиша в сметката и него! Жената го донесе от Йерусалим! Най-добре я дай за скрап и започни на чисто!" - говори ми в ухото Живко.

Колко ти дадоха за нея, Бас?

Нищо! Казаха че не е за тях, а за фабрика за гипс-картон и корнизи!

Две хиляди лева на вятъра!

Пет хиляди! С метановите бутилки!  Но иначе пък разбрах колко е хубаво и здравословно когато слезеш от колата. Вчера се разхождах из Клуцохор и...!

А Бас, не може ли да слизаш от колата, я във Виена, я в Ротердам, здравословно да похапнеш на "Скадарска", в Монмартър?

"...Гледам, едни момчета обикалят един истински джип, офроудски , оглеждат го и се оглеждат наоколо!"  

Забелязаха ли те Бас? Какво стана?

Ааа, помислиха ме за собственика? Джипа не можели да си позволят, но за лебедката  давали две хиляда лева! 

"Не продавам! Категорично!" - казвам й. Дадох си един час аванс, и след двадесет минути идва собственика! "Ползвате ли лебедката? - питам го след всички любезности. "Не! Веднъж на лов!" -смее се човека. "Какво ще кажете да ви дам петстотин лева за нея, за да си балансирате центъра на тежестта?" - питам го. "Не! Не!" - инати се той. "Седемстотин!". "Не". "Хиляда!" - едва се владея аз. "Чуйте!" - казва ми човека - "за хиляда ми я доставиха от Утрехт, а иначе това бижу го купих от моргата  на "старата автотехника" - за петстотин лева- бяха му объркали диагнозта, автоджамбазите!" - нежно гали калника, човека.

Ееей! Как му е провървяло на бедния човецец, Бас!

Ами! Даде ми визитка! "Така и така се разговорихме, заповядайте в моята конна база и спацентър! Ще ви повозя и на джипа, виждам че сте ценител! А и влиза в цената!" - смееше ми се човека. 

Премодулация

Единствено ме опасява диспозицията ми в общественото пространство!

Добре си ти Бас, с едно единствено притеснение! Аз имам толкова много, че ми става неуместно!

Неуместно е механичното ти смятане! Може да броиш стотинки, без да прихващаш мигрената на жена си, а може да калкулираш психотерапевта  си в доларовия семеен бюджет! Това "единствено" значи немалко за мен!

Познаваш времената когато човек има пред себе си голям избор от врати...!

Като в "Айко"...!

Е, аз тогава "отворих" вратата на военното училище! 

От към "Днепър"?

Не, от към "Славянски"!

От булеварда изглежда голямо!

И на мен така ми се видя, но Красьо беше ходил в Акапулко и на други океански места!

Е, тя и Краса ходи на Малдивите, но ако не й ходатайства "областния"...!

Красьо Маринов четеше Фарадей, Тесла, Маркони и класиците на техническия прогрес, докато останалите си споделяхме миналото и залагахме нереалистични капани на бъдещето! 

Защо?

Понякога обстоятелствата са повече от причините! 

А при Красьо? 

Ами мога да ти разкажа надълго, какво му причиниха обстоятелствата, и при какви обстоятелства се появи причината да напусне, но накратко във втори курс "откри" компютъра, в трети преподавателите нямаше какво да му преподават, в пети се класира втори в компютърно състезание между всички висши училища!

И къде е сега този човек?

В "Дървеница" на дванайстия етаж! Прави заставки за телевизиите!

Високо се е издигнал!

Шефовете му живеят едноетажно в Панчарево и Драгалевци!

Така моделира живота! Даа!

Краю го модулира! 

Спортист на годината

-Знаеш Бас, не съм от хората които получават отговорите наготово, на въпроси

които Живота им поднася услужливо като Цветанка Ризова, но така и не разбрах защо

човеците сме започнали да се занимаваме със спорт?!

–Да ти кажа, отдавна не се интересувам от спорните състезания, от серия А, Репешажите,

Тайм аутите, чак до Яри Литманен! Едни ухилени старчета забъркаха спорта в един мирен

Свят, война за бирени капачки и кола, и започнаха да респектират нас бедните повече

отколкото полицията богатите! 

–Да, през последните години спорта се промени много! Никога не съм си мислил, че вуйна

ще премине безнаказано мислената линия между мача и вуйчо, а сега тя го прави рецидив!

И аз не кудуча като преди край "белия керван", лесно изтърпявам полувремето, и повече се 

интересувам от публиката, но просто ме подсети церемонията "спортист на годината"!

–Човек е измислил спорта с единствената цел да моделира правилата. В момента когато

са му останали сили и храна, той си е наумил да прави играта, та така до Хавеланж!

–Еее, все пак винаги на трубуната е присъствала сияйната Нике, Аполон иронично се е барал по

пишока, а весталките са се кикотели от Храма!

–Сега всеки стъпва по-Найк, ветрее си Лакоста_та и зяпа плеймейтките по трибуните! 

Но ти си прав, от карановската могила насам силните винаги са размахвали тоягата и са мамели с 

моркова, само дето е била дървена а той белоглав. И така както всичко стана унисекс, спорта 

сега представлява двете начала на политиката.

–Ехе, ти явно си изгледал цялата церемония! "Кедъра" и  "бедъра", водещи ли бяха?

-Нее! Церемонията е изключителна само за новите зрители и играчи, а компанията на спортните

коментатори е...! Но, но, но! Много от хората неправилно си мислим, че нещата се развиват

нелогично в България! Напротив - най-инфантилни, дебилни, и френетични са спортните ни

коментатори. Това си е безобидно логично! И няма да се промени, поне не веднага! Така да знаеш! 

–За мен няма  проблем. Жена ми винаги се е чудела, как мога да гледам цял мач и половин футболно първенство без

гол. Аз пък не мога да я разбера като трепери на фигуристите! На мен най ми харесва като се изтърсят на леда!

–Аз, с моята като се запознахме, тъкмо имаше световно по хокей! После ми призна, че направо съм я свалил с 

"бодичек", и преди да разбере "айсинга" и "булата" я завъртяла "шайбата" по мен!

–Каква незабравима емоция беше когато Петър Попангелов водеше на Ингемар Стенмарк до последната врата в 

паралелния слалом!

–Ааа! А Стефан Михайлов като вкара втория гол срещу Аякс!

-Помниш ли като гледахме балканското по хандбал жени?

–Като бяхме на стаж в Самоков! Румънките бяха страашни!

-Всички бяха страхотни! Онази сръбкиня Илич беше супер!

–Обаче плувкините имат най-хубави тела...!

–В бяганията са направо...!

-Тц! Скачачките във вода! Това е върха!